Return

претеглих дните, не остана нищо
сега броя лъчите на последния месец на лятото

… морето е по-синьо, когато не си до него
а горите са по-зелени, когато не тичаш между клоните им

сега е по-красиво, признавам
и се чувствам по-висока със сантиметри от преди

оставям времето да вали
и тръгвам да обикалям
светът е голям и кръгъл
запазвам себе си
и движението във вените

‘’и понякога не забравяй да си идваш, все някой ще те чака’’

постой кротко и почакай
има много време между страниците

търси винаги ново вдъхновение
и… просто дишай
има прекалено много от всичко, това е само началото

а, да
раздавай усмивките си на лятото
с тях и любовта
защото колкото повече обичаш, толкова повече можеш

2/8/2014