Отсреща.

Недостатъка, който откривам, поне за сега е че нямам времето... Времето да снимам всяко нещо по много пъти, от много ъгли, по различни начини, докато не се получи това, което аз искам.

Снимаш бързо дворовете, на две, на три, а не искам така...

И все пак.

Childs - Mariana

Обичам прозорци.

Моля те, не се опитвай да ме разбереш.

Къпини и кафе.

Всъщност не знам дали изобщо да започвам ''всичко това'' с тези снимки, просто защото не знам  дали ще имам достатъчно материал, за да направя поне една-две дузини от публикации (ха-ха а е възможно и да е само една дузината). Не знам дали ще има толкова дворове, които собствениците им ще пожелаят да снимам, не знам дали аз след пет публикации няма да се откажа, защото просто ми е омръзнало, вече не е интересно и с една дума не ми се занимава. Но, това все пак е фотография, снимки, моменти и запазване-за-дълго на всичко (колко е това дълго?). 

Не знам колко и как прекрасно красиви ще са дворовете... Не знам, но ще опитам. Ще снимам дворове, пътечки, натежали от плод клони, цветя, саксии, щипки, небето в момента…  всичко!

Това е първия двор. На един приятел е. Когато снимах и обикалях той само ми повтаряше ''Стига си снимала, ела и седни. Стига си обикаляла, какво снимаш там сега? Всеки път повече ме удивяваш и ти се чудя.'' И седнах и си говорихме и пихме кафе. Той гони врабчета, за-да-не-ядът-гроздето, аз ги снимах. После ми взе апарата и започна да го разглежда, да гледа през него както ми каза, когато му вметнах, че сега той снима, разгледаше снимките .

Хубаво беше, пихме кафе, аз ядох къпини, снимах градината, гонихме врабчета и говорихме, говорихме.

ии в крайна сметка снимах прекалено малко…

Правете любов нежно, и стените на къщите имат чувства.

Елена.

... да се събудиш в онази напълно бяла сутрин, и да знаеш.

Върху лилавото цветче, една вселена.

с Мони по зеленото.

малко синеоко бебе