Символът на Щастието.

помниш ли онези мисли, които прогонваше

докато се криеше и пазеше дъждът да не те измокри…

докато се ровя в старите хамбари

понякога все още откривам шепа брашно

и мъчно, но от него замесвам

забравения символ на щастието

а ти обикаляш планините

като изтъкваш всяка сутрин, че

''отиваш да търсиш себе си''

четеш прашните книги по рафтовете на стаята си

като несполучливо опитваш да намериш

цитатът, на който приличам

и малко късно, но разбирам

отворените врати на хамбарите

са дебри към един друг живот

непознаваем за твоето изгубено ''теб''

където брашното вече съвсем го няма

и забравения символ на щастието отказва да бъде намерен

понякога ми казваш,

че се изгубваш сред планините

а аз гадая дали се губиш търсейки себе си

или пътя към дома

и докато настървено се търсиш

с големи, но уморени крачки

аз бродя от врата на врата

из хамбарите на чуждите хора

като търся зрънцата, за да измеся липсващото щастие

а през цялото това време

дъждът не спира да вали

пази се да не те измокри

понякога слънцето идва късно по тези ширини

И. Чалъкова